юли 27th, 2011

Едно от най-щурите неща, които можете да направите, е да сложите ламиниран паркет във вашият кокошарник. Това било именно толкова абсурдно, колкото да сложите парапети пред колибката на кучето. Още повече, че ако то е голямо, и да се спъне нищо няма да му стане. Но в бъдеще може да се окаже, че те му пречат повече, отколкото да му помагат и да трябва да се кърти нещо. Но пък е хубаво да мъ сложите улуци.
В буквалния смисъл ще е хубаво, защото те ще придадат на къщичката много приятен вид. Иначе на едно куче не му трябват улуци. Също такакто не му трябват и парапети, затова се откажете от идеята. Иначе мисълта за ламиниран паркет в кокошарник започва много да ми допада. Може и аз да го пробвам. Само трябва да видя кой да кърти старата настилка.
Тя е много трудна за махане и за миене. Именно за това бих предпочела цени на ламиниран паркет. Ако няма кой да кърти, ще повикам професионални разбивачи на подови настилки. Те си знаят работата. Може дори да ми сложат улуци на кучешката къщичка. Все още се чудя да слагам ли парапети или не, но мисля, че ще бъде прекалено кичозно.
Но решението ми все още не е окончателно. До тогава ще трябва да избера какви точно улуци ще му паснат най-добре на моето куче. Мислех си и на него да сложа ламиниран паркет, но мисля, че не е хубаво за кучетата да спят така на пода. На пилетата не им пречи. Те дори и да имаха парапети нямаше да се пазят от тях, ами щяха отгоре да им се накачулят. Затова съм толкова сигурна, че ще се кърти там.
Но все пак ще трябва да мине известно време. Сигурна съм, че около кучешката колиба не е толкова лошо положението сега, макар и без улуци. Ще му сложа в крайна сметка парапети, но малко по-встрани, така че хем да е красиво и сладко, хем да не му пречат. Ще остане ламиниран паркет само за кокошарника, защото е наистина много важно да може да се чисти лесно и безпроблемно. Мисля и че се сещам за човек, който кърти много добре и то на страхотни цени.

юли 14th, 2011

Има много хора, които живеят в Сандански, но предпочитат да ходят в чужбина на почивка. Повечето хора си мислят, че щом са от там не могат да отидат на места като Трявна, които са по-малки и по-непопулярни от тях. Има хубави места, които не са никак дооценени. Това, че не са толкова известни колкото оферти за Боровец, не ги прави по никакъв начин по-недостойни за почивка и отдих. И Синеморец може да се оплаче от същото.
Той някак си остава в сянката на по-големите градове по морето. В Синеморец няма толкова забележителностии, колкото по другите места. В Боровец няма кой-знае какви неща, но пък хората отиват там заради пистите, на които могат да карат всякакви неща. Хората, които са родом от Сандански обичат да си ходят на почивка насам-натам. Те си купуват билети за различни дестинации, но както вече споменахме Трявна не е сред тях.
За щастие в Сандански има достатъчно хора, които да пътуват из всякакви места из страната. Ако те не отидат в Трявна, но тогава някой друг ще го направи. Все още туризмът в България продължава да се развива и има доста хора по повечето градове из страната, особено по време на празници. Има курорти като Боровец или Синеморец, например, в които има има посетители през цялото време, независимо от сезон.
На Сандански най-много му върви през началните месеци от годината, когато там зимата е топла и суха, за разлика от повечето други части на страната. В Синеморец времето също е по-благо от останалите места и много деца обичат да ходят там, защото така могат да си играят по цял ден без да се разболеят. Но това не спира спортистите, които отиват в Боровец и то през най-студените дни от годината, но на тях това им е работата. В екскурзия до Трявна туризмът не заваиси толкова много от природни дадености.
Там е достатъчно да отидете и да се забавлявате, защото в Сандански това ще е малко трудно да се направи. Ако в Трявна не можете да си изкарате добре, то тогава едва ли някде ще успеете. Може би само Синеморец може да разведри хората, но за това те първо трябва да отидат до там. Не може да си стоите в Боровец и да очаквате, че ще ви се случи нещо удивително.

юли 13th, 2011

През този ден дълбоко в дремещото сърце на Хейхолт сред плетеницата от микробуси под наем и запуснатите, обрасли с бръшлян вътрешни дворове на замъка, в товарните бусове под наем на монасите и във влажните сенчести стаи се наблюдаваше необичайно раздвижване. Придворните и слугите ходеха с бус под наем до пазара и учудено въртяха очи и си шепнеха. В пълният с изпарения товарен бус под наем бяха складирани всякакви провизии и зарзават. В кухнята миячите на съдове разменяха многозначителни погледи над мивките. След това отидоха да разтоварят покупките от пристигналия товарен бус под наем. Във всеки коридор и всяка врата на голямата крепост разговорите се водеха шепнешком. Шушукаха си и шофьорите на наетите бусове под наем.
Ако се съдеше по атмосферата на напрегнато очакване, причината за това би могла да се крие в първия пролетен ден, ала големият календар в разхвърлянана стая на доктор Моргенес показваше друго: месецът беше едва ноември. Есента се канеше да си тръгне,  остъпвайки място на зимата. Туристи с микробуси под наем идваха да разгледат замъка. С товарни бусове под наем докараха новите килими, с които да обзаведат стаите и коридорите в замъка.
Това, което отличаваше този ден от останалите, не се дължеше на сезона, а на мястото - тронната зала. Цели три гдини по заповед на краля вратити й бяха затворени и тежките завеси скриваха многоцветните им прозорци. Дори на чистачките, които микробуси под наем докарваха всяка сутрин, беше забранено да прекрачват прага, което причиняваше на управителката на камериерките безкрайна мъка. В продължение на три лета и три зими залата стоеше глуха и безлюдна. От днес тя вече не беше празна и целият замък гъмжеше от слухове.
Все пак имаше един човек, който пътуваше с товарен бус под наем и чието внимание не беше насочено към отдавна необитаемата зала , една-единствена пчела в разбунения кошер, чиято песен не беше в тон с всеобщото жужене. Той седеше в центъра на градината с храстите в едната беседка между паркинга за товарни бусове под наем и един декоративен храст без листа във формата на лъв. Мислеше си, че никой не забелязва отсъствието му.  До този момент денят беше протекъл много досадно - беше доставил няколко поръчки с бус под наем, жените бяха твърде заети и нямаха никакво време , за да отговорят на въпросите му , а закуската беше сервирана късно и на всичко отгоре изстинала. Той реши да направи още няколко курса със взетия товарен бус под наем.
Това, помисли си той, можеше да се очаква. Ако не беше открил този прекрасен бръмбар, който пъплеше из градината важно и самодоволно като забогатял селяк, целият му следобед щеше да е напълно провален. С помоща на тясно улейче ,което бе издълбал в замръзналия чернозем до стената, но пленникът му не искаше да върви по него. Побутна леко гладката черупка, но упоритият бръмбър не помръдна. Той се намръщи и захапа горната си устна.

юли 10th, 2011

Yesterday I needed a cleaning cost calculator because I had troubles with counting some things. Since we are on a tight budget during the crisis I decided that it would be best if I choose to do all my cleaning in aldgate east. I heard that the prices are lower there. I met a very interesting person there telling me when the end of tendency cleaning service will come. This meant nothing to me but then he started explaining some things. I tried to tell him that what I was looking for is just a cleaning cost calculator but he did not listen. He told me that cleaning in Aldgate East is not what it used to be once. According to him the prices there are not as high as in the other regions. That’s why the end of tendency cleaning service may soon come. At one point I thought that the guy was completely crazy. So I decided to simply ignore him and continue with my cleaning cost calculator. The man was nice enough to leave me alone. I never met him ever since although I still remember this moment clearly. After I did my cleaning in aldgate east I headed home but I could not stop thinking about the person I just met. I asked my friends what they know about end of tendency cleaning service but this did not ring a bell to any of them. Who knows maybe indeed the man was crazy. Or maybe not.

юли 8th, 2011

Имало едно време един наперен лешояд, който много обичал да му правят масажи. Това му била истинска слабост. Той ги обичал повече и от самите торти, а в гората сладките на баба Меца се славели с това, че са най-хубавите на света. Дълго време лешоядът спестявал пари, за да може да купи нови детски люлки на децата си, които щяха да се излюпят скоро. Той винаги си е мечтал да излезе от тази года и да заживее на мачтата на някакви яхти.
Но след като се задомил това вече не е било възможно. Сега вече мислил за детски люлки, а не за развлечения. Много отслабнал, защото вече не можел да си купуват от сладките торти на баба Меца, защото предпочитал да отиде на масаж, за да разпусне малко от родителските грижи. Понякога лешоядът заставал на брега на морето и гледал отминаващите цени на яхти с носталгия.
Но все пак той не можел да отрече, че сега бил щастлив. Сега може и да не яде много торти, но когато децата му пораснат той ще яде на всеки един рожден ден. Още повече, че имало нещо много приятно в правенето на детски люлки – явно бащинският му инстинкт се пробуждал. Но от своят масаж не можел да се откаже. Може и да каза чао на бленуваните яхти, но това е било нещо друго.
Колкото повече мислил за тези детски люлки, толкова по-доволен е ставал лешоядът, че е избрал да се ожени и задоми, вместо да тръгне да обикаля по различните яхти и да бъде сам постоянно. Щеше да е интересно, но това да имаш деца не е никак скучно. Щяха да си хапват торти от баба Меца всеки месец. Мислил си, че могат да намалят разходите още, ако жена му се научила да прави масаж.
Всъщност, това бил единственият начин, по който лешоядът се глезел от време на време. Дори и да си правел масаж вкъщи, пак щял да бъде доволен. Той обичал да си похапва торти, но не чак толкова често. Мечтата му за яхти била по-скоро нещо импулсивно и временно. Това, която било от най-голямо значение, разбрал лешоядът, е семейството, защото то е за цял живот. Сега вече единственото, за което можел да мисли старият лешояд, са детски люлки.

юли 6th, 2011

Сигурно на почти всеки му се е налагало да отиде на ремонт на лаптопи. По тези места има абсолютно всеки един вид матрица за лаптоп, защото хората отиват с различни компютри и те трябва винаги да са готови. Те си купуват направо в промишлени количества не само един дисплей за лаптоп, ами много, защото се случва и те да се развалят. Могат да ви дадат безплатно клавиатура за лаптоп.
Това може да се случи, само ако сте им редовен клиент. Има много магазини за ремонт на лаптопи и затова те се чудят как да си привлекат нови клиенти. Те ще ви дадат някоя добра клавиатура за лаптоп, от която със сигурност ще останете много доволни. По-малко вероятно е да ви дадат матрица за лаптоп, защото те са по-скъпи и по-треудно се намират. Тя струва почти колкото чисто нов дисплей за лаптоп.
Има много монтьори, които не мислят за своите клиенти и ги карат да си купуват скъпа марица за лаптоп, защото така и те взимат повече пари. Принципно много пари не могат да се вземат от клавиатура за лаптоп и затова те се целят по-високо. Не във всеки магазин за ремонт на лаптопи има такива нечестни техници, но има някои, които хич не ги интересува, че техните клиенти може да не искат да си взимат нов дисплей за лаптоп.
Има случаи, когато една нова матрица за лаптоп да струва точно толкова, колкото и старата, стига тя да е запазена. Ако имате нужда от ремонт на лаптопи, то по-добре попитайте някой приятел за познати, които да ви препоръчат. Така можете да сте сигурни, че ще си вземете добра клавиатура за лаптопи и няма да ви излъжат. Ако той има дисплей за лаптоп, който не използва, може да ви го даде назаем.
Но все пак мъжете, които се интересуват от ремонт на лаптопи, не препоръчват да се взима назаем стара матрица за лаптоп, защото може да ви създаде главоболия. По-добре отидете в някой специализиран магазин и си изберете сносен дисплей за лаптоп, може от там да ви идва проблема. Опитайте се да си изберете и някоя мултифункционална клавиатура за лаптоп.

юли 6th, 2011

В повечето магазини за камини продават най-различни неща за дома. Там можете да намерите различни скулптури, поставки, плочки, теракот и какво ли още не. Аз лично съм виждала толкова големи и разнообразни магазини за камини, че там продаваха дори и принадлежности за лов и риболов, включително пистолети, пушки и въдици. Това са така наречените универсални магазини, в които можете да си намерите всичко.
Аз не знам дали някой, който е тръднал да си купува камини, ще излезе от подобен магазин с нещо друго, защото обикновено в тези универсални магазини цените са малко по-височки. Ако сте запален по въдици, обаче, може и да си позволите да си купите една или две за резерва. Може покрай търсенето на камини да видите и нещо друго интересно. Може да решите да ги облепите и тях с теракот – това не мисля, че ще изглежда много добре, но има и хора, които го правят .
Виждала съм камини, които са целите в плочки. Според мен така се губи идеята им. Целта на повечето камини, освен да топлят, разбира се, е да придават уютна атмосвера на дома, което е в разрез с наличието на някакъв студен теракот. Трябва нещата да се комбинират добре. Не можете да си накачулите вашите въдици по стените, например, само защото били скъпи.
Те трябва да пасват на останалата част от обсвановката. Ако вие сте дали толкова много пари за камини, не можете да ги опропастите с лека ръка. Ще трябва да намерите място за вашите въдици някъде другаде, където няма да пречат. В универсалните магазини за камини може и да е нахвърляно всичко, но те все пак не претендират да бъдет спретнати и уютни. Затова са целите пълни и с теракот.
На тях не им пука дали изглеждат топли или студени. Важно е хората да си купуват камини от тях и те да бъдат на печалба. Затова често техният теракот е в тон с предлаганите камини – те искат да внушат на хората колко хубаво биха изглеждали те заедно, за да си ги купят и двете. Не знам точно как се опитват да промотират продажбата на въдици, но явно успяват, защото хората продължават да си ги купуват като топъл хляб.

юли 5th, 2011

Имало едно време едно малко момче, което живеело в замъка на своя цар и което било част от така наречените хамали. Момчето се казвало Филип и било от малкото деца, които осъзнавало, че скоро все по-често хората ще започнат да използват климатици и че тогава ще се търсят специалисти, които да разбират от тях. Повечето придворни все още си мислели, че дървената дограма е бъдещето , но Филип е знаел, че хората няма да се нуждаят от нейното преместване.
Те ще търсят хора, които да им донеса климатици. Това щеше да е много трудна задача, защото тяхното преместване става от много далечни страни и отнема няколко дена. За разлика от тях в самото зарство имало дограма собствено производство, и затова малко хамали печелили от нейното местене. Те търсели някакви по-ексотизни стоки, които да трябва да донесат.
Царят, който бил на власт по това време, много харесвал Филип и обичал да слуша приказките му за климатици. Той много искал да измисли нещо, което ще пермахне нуждата от тази глупава дограма, така че хроата да могат винаги да се чувстват добре. Минало се време и царят решил да направи малкият Филип шев на всички хамали в царството. То било много благодарно и смирено момче и първото нещо, което направило, било да понижи цените за преместване на мебелите на бедните и възрастни хора.
Това трябвало да задържи домовете на хората топли докато те намерели средства, за да произведат първите климатици. Хората наистина много харесали тази нова дограма и скоро тя станала много популярна не само в тоав царство, но и в съседните. Другите царе също искали да имат толкова предприемчиви хамали, колтко тези. Още повече, ча тези нови прозорци били много леки за преместване, което спестило много време и усилия на хората.
Филип пораснал и станал един от най-обичаните хамали, които народът някога е познавал. След доста време той най-после разбрал как се правят климатици и произвел първия малко преди да се пенсионира. Царят му бил толкова благодарен, че го оженил за дъщеря си, която също много го харесвала. Филип отклил още няколко работилници за дограма, която била още по-олекотена от предишната и още по-удобна за преместване.