август 31st, 2011

Докато се връаше към стаята си с две легла, го срещна Бинабик, облечен в по-приличния си кат дрехи, състоящ се от елек от еленова кожа и гердан от птичи черепи. Саймън го поздрави хладно. ; тайно се учуди, че на мястото на разтърсващия го гняв сега се е настанила някаква странна душевна празнота. Двамата заедо тръгнахао към стаята с двете легла. Влязоха в стаята и затвориха вратата след себе си. Саймън седна на едното легло, загледа се в пода. По-простичко би намери арфиста и би се напил; май наистина помагаше за всички проблеми. Без съмнение там щяха да са и някоиот новите му познайници от стражата, които можеха да се окажат приятна компания. Можеха да слязат заедно в града, които почти не беше виждал още или да отидат на масаж, или солариум. Много по-лесно щеше да е , отколкото да седи в онази огромна зала, онази потискаща зала с целия товар на надвисналата над всички опасност. Другите да обсъждат и да берат грижата - той беше най-обикновен кухненски прислужник и твърде ълго се беше чувствал като в небрано лозе.
Двамата тръгнаха към кралския солариум. По пътя срещнаха няколко придворни дами, които почнаха да си шушукат нещо щом ги видяха. Продължиха по тъмния студеин коридор и накрая стигнаха до кралския солариум софия. Останаха само няколко минути. Саймън вече имаше много хубав тен, а Бинабик до настигаше. След това отидоха за по един масаж. Принцътимаше едни от най-добрите масажисти в страната. Саймън се чувстваше като прероден.
След успокояващия масаж двамата тръгнаха към стаята си с две легла. По пътя не продумаха нито дума. Саймън мислеше за пътешествието им до тук и какво щяха да правят от сега нататък. Все още беше ърдит на Бинабик, но докато стигнат до стаята това чувство се изпари. След като си легнаха в двете легла двамата дълго си говориха и изгладиха недоразуменията между тях. Саймън заспа спокойно.
Събуди го някаква странна вихрушка от тътнещи гласове и притискащи го ръце и се озова в свят, отразил като в огледало съня му, обкръжен от надвиснали над него призрачнобледи като гъби лица, осветени от отблясъците на факли. Зад неясните им овали по стените блеукаха светли точици и чезнеха в надвисналия отгоре сумрак. Лежеше на пода на някакъв килер. Дали не бе паднал и не бе ударил главата си? Опип внимателно главата си, но не усети никаква подутина.

август 30th, 2011

Към обяд групичката от архитекти и адвокати спря да пийнат вода и да починат малко. Младият адвокат откъсна няколко ивици от опаковката на нещата си, за да превърже покритите си с пришки крака, после подаде раниците на другите архитекти. Не можеше да понася да ги носи, докато тича. Когато изгълтаха и последните капки вода от меха, шумът от преследвачите се чу отново. Този път лаят на хрътките беше толковма близко, че всички веднага се спуснаха в бяг.
Скоро започнаха да се изкачват по дълго възвишщение. Земята ставаше все по-камениста и дажге дърветата сякаш смениха вида си. Докато се препъваше по стръмия склон, младият адвокат усети как горчивото чевство на поражението пълзи по тялото му като отрова. Бинабик му беше казал, че няма да стигнат до къщата на тази Гелое преди късния следобед, а те вече губеха състезанието, макар слънцето още да не беше превалило пладне. Лаят на преслледвачите им не отслабваше, дори стана толкова силен, че двамата адвокати и архитектите се зачудиха откъде кучетата намираха дъх да тичат и да лаят едновременно. Какви хрътки бяха това? Сърцето на младият адвокат туптеше по0бързо от сърцето на птичка. Скоро той и останалите архитекти и адвокати щяха да се изправят лице в лице с преследвачите си. От тази мисъл му прилоша.
Най-после през дървесните стволове се видя ивица небе: върхът на склона. Лаенето зад тях приличаще на пронизителния звук на медни бойни тръби. Той и останалите адвокати и архитекти се отдръпнаха пълзешком от ръба на каньона и се изправиха. Като прекосяваха полянките и изчезваха сред дърветата, на много по-малко от половин левга от тях се движеха малки бели точици - хрътките. Бинабик взе тояжката и от младия адвокат и я раздели на две половини. Изсипа стреличките си и подаде единият й край - този с ножа- на младия адвокат. Гърленият лай на кучетата огласяше хълма и навяваше мисълта за обкръжение и смърт.
Двамата адвокати режеха трескаво, навели два клона с тежестта на телата си; ножовете се плъзгаха в треперещите им пръсти. Лаят на глутицата се усилваше; хрътките извираха на хълма като термити, нападащи паднало на земята птиче гниздо. На по-малко от сто крачки от мястото, където стояха, се виждаше огромно повалено дърво, чийто връх стигаше до отсрещната стена на пропастга. Младият адвокат и тримата архитекти внимателно запълзяха към дърваото. Те се плъзгаха заднешком и внезапно им стана студено, много студено. Младият адвокат и архитектите не виждаха добре хрътките от мястото, където седяха - виждаха само дълги източени бели гърбове и наострени уши. Младият адвокат замръзна нерешително за миг, поле започна да пълзи към ръба на каньона. Стволът, който беше яхнал, беше толкова широк, че разкрачените му крака го заболяха  той реши да запълзи на колене.

август 29th, 2011

Преди врем имах една много лесна работа. Трябваше да пускам обяви в Интернет, като се заплщаше за всяка пусната обява. Моята работа беше свързана с имоти – продажба и покупка. Не се заплащаше много, но аз бях по-малка тогава, та се раздвах и на тези пари. Пускането на обяви е много лесна работа и не изисква никакви умения или опие. Разбира се, колкото повече обяви пусках, толкова по-бърза ставах, което беше страхотно, защото, както вече споменах, се заплащаше за бройка. Мислех си, че щеше да бъде много добре, ако получавах и някакъв процент, ако има реална продажба, защото повечето имоти са много скъпи и понякога доста трудни за продажба. Но се оказва, че тези обяви били всичко, за което ми се плаща. Но все пак аз си изкарвах добри пари, които за момента напълно ме удовлетворяваха. Но направо прегрях по едно време. Толкова много обяви за имоти пуснах, че започнах по едно време да ги сънувам дори. Но това не ме учудва много, защото аз съм много впечатлителна и често пъти сънивам неща, с които съм се сблъскала през деня. Но работата си я биваше за момента, дори мои приятелки и те искаха да пускат обяви в турски сайт - ilan ver. Но тъй като имаше много имоти за продажба, имаше и много хора, които да пускат обяви. Принципно така става с тези работи, които не изискват никакво образование и вясеки може да ги прави. Още по-добре е това, че се заплаща за бройка, защото така хората могат да работят колкото си искат. На ден аз пускам по много обяви за имоти и затова печелих много парички, които за момента ми стигаха перфектно.

август 25th, 2011

Гледах един много готин каталог за сватба , в който има всичко, от което има нужда един младоженец. Там имаше дори и най-различни парфюми, както мъжки, така и женски, които да се съчетават перфектно помежду им. Оказва се, че имало миризми, които не бивало да се съчетават, защото по този начин от много хубави парфюми по отделно, може да се получи пълен боклук. Може би хората нямат нужда от каталози за сватба, които да им кажат тези неща. Аз лично си мисля, че щях сама да се сетя за парфюми, които да трябва да се комбинират по различни начини, за да се получи нещо екстравагантно. Но това ми се струва доста странно. Все пак всички парфюми ухаят страхотно, защо да не могат две добри миризми да се комбинират по един благоприятен начин. Иначе всеки път в повечето каталози за сватба можете да намерите много свежи идеи за най-различни неща. Има много готини маси, завеси, интериори, парфюми, секции и много други неща. Можете така да се вдъхновите като прелиствате страниците, че направо да ви дойде да се ожените, само за да имате сватба. Едва ли тогава ще ви пука много какви парфюми носите, след като това е най-важният ден в живота ви и момента, за който винаги сте мечтали. Все пак всеки си има тръпка и за повечето момичета именно това е нещото, което чакат с най-голямо нетърпение в живота си. Не им дреме ни за парфюми, ни за аксесоари, ни за младоженци дори – ражно е роклята да е красива и оригинална и партито да е страхотно.

август 24th, 2011

С възстановяването на икономиката след 1000 г. и със зараждането на градовете се появили нови прослойки от граждани – занаятчии, търговци и индустриалци, които, макар и бидейки лаици, усещали нуждата да се изразяват литературно и да притежават известна култура. Тези хора започнали да използват различните диалекти на италиански език за да се обръщат на него не само към духовниците, но и към всички хора, които били в състояние да разбират народния език.
Първите писмени творби на простонароден език били с религиозен характер. През 813 г. Карл Велики въвежда правилото, според което духовенството било задължено, по време на проповеди, да се обръща към населението на простонароден език.
Що се отнася конкретно до Италия, не е лесно да се посочи с точност началото на този нов процес, макар че от VIII в. вече могат да се намерят текстове, които използва писмено простонароден език. Следователно може да се мисли, че т. нар. „волгарен” език е все по-често изпозван между VIII и XII в. не само за практически цели, но и за целите на едно по-литературно изразяване.
Един от най-старите документи, които демонстрират нуждата от по-литературен изказ, е една обикновена гатанка, гатанката от Верона, съставена от четири кратки стихчета. С течение на времето документите, писани на народен език стават все по-чести.
Трябва да се отбележи, че простонародният език, който преминава в писмените произведения и постепенно се превръща в литературен, не е езикът на народа във вида, в който той непосредствено го говори. Това е езикът на образования човек, който знае донякъде и латински, който се грижи за този език и го систематизира, за да може той да бъде както разбираем за народа, така и да има граматическа и стилистична стойност и да стои близо до латинския.
Както всички неолатински или романски езици, така и италианският език произлиза от латинския, с който той има много по-тесни връзки в сравнение с останалите романски езици. Италианската писмена литература се оформя по-късно, сравнено с другите европейски литератури, защото езикът на културата в Италия в продължение на дълъг период от време е бил само латинският. Той е бил езикът на църквата, на съдилщата и на дворовете, а също така и на училищата и на унверситетите. В Италия текстовете с изцяло литературен характер, писани на простонароден език, се отнасят едва към XII в.
Преминаването на новите простонародни езици от стилизираните документи, писани с практическа цел, към литературните текстове в истинския смисъл на този термин се осъществава в Италия по-бавно отколкото където и да било другаде. Поради тази причина към основите на италианската литература се отнасят и текстове, писани на т.нар. „лингуа д`ок” и „лингуа д`оил”, езици, използвани във Франция и разпространили се в по-близките италиански територии – Лигурия, Пиемонт и др, където се създава една поезия с провансалка тематика и на провансалски език. Тя е писана от италиански автори като например Ланфранко Чигала и Сордело да Джото. В Италия провансалската лирика е имало значително влияние. Тя е била главно с любовен характер и монотонно съдържание и се е отличавала с изкуственост на стила.
Италианските писатели от този период са възприели също така и мотиви от литературата, писана на т.нар. „лингуа д`оил”. Два са най-известните цикли на тази литература: каролингският и бретонският. Каролингският цикъл разказва главно за битките и победите на Карл Велики. В Бретонския цикъл се прославят основно рицарите на Кръглата маса. Тези легендарни истории имали голям успех в Италия, където се разпространили изключително бързо и в продължение на векове оказвали влияние на италианската литература и по-специално на италианските новели и романи. Освен тези два цикъла се оформил и трети такъв, наречен „Цикълът на древните рицари”, който възхвалявал героите на античността като Еней, Юлий Цезар, Александър Велики.
Авторите, които създавали легендарните истории и поеми, се наричали трубадури. Те ги пеели в съпровод на виола. Авантюристи, смешници, клоуни, певци и професионалисти на перото създавали и разпространявали тези просизведения. Те обикаляли от дворец на дворец, от град на град, от пазар на пазар и тази литература много бързо се разпространила в цяла Италия.
В Италия каролингските поеми били превеждани и преработвани както в стихове, така и в проза. В библиотеката във Венеция могат да се намерят някои поеми, писани на смесица между френски и венециански диалект. Това е опит за пренаписване на поемите на Франция на един франко-италиански език.

август 23rd, 2011

Кривокракият Кърт отново се присмял на Стария Кърт, че иска за си поръча изработка на сайт или изработка на онлайн магазин - може да е решил да си заведе булка в къртичината си, та да иска да я шашне с тези нови измишльотини. Тя ще си пуска интернета и ще си го гледка на снимки как оре с трактора и прави бизнес на пазара. Затова сигурно иска да си поръчва изработка на сайт или изработка на онлайн магазин. Булка ли? Пак ли? Продължил с шегата му веднага Секирата, че коя ще го вземе него, той едва върви, защото го болят ставите. Е, за коя ще се жениш и ще си поръчваш изработка на сайт или изработка на онлайн магазин? Но Кривокракият пак се намесил – нали знаете, че си пада по Къртечка. За Къртечка ли, наистина ли ще се жениш за нея? Попитали другите в един глас и обърнали очи към него. Но Кривокракият пак се намесил – Ами да, той всеки ден ходи при Къртечка и стои с часове при нея, що да не си поръча и изработка на сайт или изработка на онлайн магазин за любовни послания. Старият Кърт процедил през зъби - Защо пак намесвате невинната къртица? Утре ще плъзнат слухове заради тъпите ви глави. Защо искате да я очерните? Ще си поръчвам изработка на сайт или изработка на онлайн магазин, защото така ще имам повече клиенти, ще знаят какво предлагам, къде да ме търсят, какво ще намерят при мен. Тези технологии днес много помагат за развитието на бизнеса, ама вие на разбирате от тези неща.

август 9th, 2011

Когато се престраши да погледне ръката си, светлината от кристалното шишенце за парфюми разкри само зачервена и подета кожа под мръсотията, вместо кървавите рани, които беше сигурен, че ще види. Ръката му пулсираше и той си помисли дали паяците не са отровни - дали най-лошото тепърва предстои. Усети, че риданията отново се надигат в гърдите му, задържа дъха си и с усилие се изправи. Трябваше да продължи. Метна раница на раменете си. Вървеше в слабата светлина на шишенцето за парфюми, която осветяваше задръстените коридори. Това място се нуждаеше от почистване. Де да можеше Рейчъл да е тук. Но тя сигурно се забавляваше горе, на партито за Нова година. Щяха да отброяват минутите до Нова година, докато той се мъчеше тук.
Саймън беше вървял толкова дълго, толкова пъти беше завивал и заобикалял, че вече бе безсмислено да помни червената линия върху старата карта на Моргенес. Двете раници му тежаха, поне бяха здрави и нямаше скоро да се скъсат.  Нямаше почти нищо което да прилича на тясно стълбищев тези задушни проходи. Дори светещото шишенце за парфюми започна да примигва. Коридорът се нуждаеше от почистване. Рейчъл можеше да се справи със всичко, дори с трудното почистване на това място. Внезапно във влажния коридор стана по-топло. Саймън залитна, отчаяно сигурен ,че го хваща треска от отровата на паяците. Щеше да умре в тъмнината, в ужасната тъмнина. Топлината сякаш нахлуваше в дробовете му. Ставаше все по-горещо. Саймън намести двете раници на гърба си.
Горещината беше непоносима и въздухът беше наситен с дим, от който му се насълзяваха очите. Тунелът тук беше равен и не завиваше никъде. Стигна до сводестия вход и проточи глава, за да надникне вътре. Беше голяма пещера, обляна от танцуваща светлина.  Навсякъде из пещерата мъже ковяха оръжия. В навечерието на Нова година?  Саймън за малко да хвърли двете раници и да се спусне към тези хора. Тук поне си личаха следи от почистване, не беше толкова мръсно. Саймън се отпусна на земята за да помисли. Бученето на пеща и раната на главата му пречеха. Той се смъкна от мястото си и се сви до полегатия насип. Как му се искаше да празнува Нова година сега с другите. Придвижваше се от едно тъмно мято към друго. Леярите не го виждаха.  Сайъмън бавно се промъкна покрай стената на горещата пещера, докато стигна до най-близкия насип, който водеше извън помещението. Накрая стигна доэедин отвор, пред който нямаше насип. Тъмнината беше непрогледна и той се движеше надолу слепешката. Подът на тунела беше сух и песъчлив. Чуваше се тракането на шишенцата парфюми в двете му раници. Шаващите многокраки създания под пръстите му вече изобщо не го стряскаха. Тъмнината беше непрогледна, и в него, и около него. Чувстваше се почти безплътен - кълбо изплашени мисли, което се търкаля надолу в тайнствената земна твърд.

август 4th, 2011

Саймън вдигна едно камъчеи го хвърли. То описа елегантна дъга в утринния въздух и с приглушено тупване падна в един оголен декоративен храст с формата на животно в градината долу. Саймън се претърколи от улука към сянката на един комин и усети с гърба си студенината на масивните камъни. Високо горе слънцето наближаваше пладне. Беше ден за бягане от задължения - от домашната работа, от разхождането на деца в бебешки колички, от подреждане на детски играчки, или пък от лекциите на Моргенес. Докторът още не беше разбрал или пък не споменаваше за неуспешния опит на Саймън да влезе във военното поприще и момчето беше доволно от това състояние на нещата. Щеше цял живот да се занимава с гледането на кралските деца, да ги развежда в бебешки колички и да събира пръснатите след тях детски играчки. Както лежеше проснат, с разперени крака и ръцеи с присвити очи към утринното слънце, той дочу слаб цъкащ звук близо до главата си. Отвори едното си око и видя как покрай него се стрелва малка сива сянка. Обърна се бавно по корем и се огледа.
Покривът на големия параклис представляваше поле от изгърбени плочки, в чиито пукнатини живееха различни животинки. От горе можеше да види минаващите жени с бебешки колички и дечурлигата с детски играчки. Магазинът за детски играчки беше затворен и група тъжни деца се бяха струпали на прозореца. Явно Моргенес пак изобретяваше нови детски играчки и бебешки колички, и за това се беше заключил в магазинчето. Докато разглеждаше панорамата, с крайчеца на окото си той отново съзря сивата сянка. Обърна се рязко и видя задницата на малка сива котка на черни петна даизчезва в една дупка до ръба на покрива. Запълзя по плочите, за да разгледа по-отблизо. Когато се приближи достатъчно, за да вижда дупката, се отпусна по корем и подпря брадичка върху ръцете си. Нямаше и следа от движение. Но видя ,че Моргенес вече беше отворил магазин за детски играчки и беше извадил няколко бебешки колички за продан. Моргенес беше много добър и често подаряваше детски играчки, на децата, чиито родители не можеха да им купят.
Въпреки че бе видял само опашката и задните й крака, Саймън внезапно се почувства близък с тази покривна котка. И тя като него знаеше тайните проходи, ъглите и пролуките, и ходеше където си иска без разрешение. Също като него този сив ловец вървеше по пътя си, лишен от грижите и състраданието на другите. Саймън съзнаваше, че това е силно преувеличена представа за собственото му състояние, ала сравнението му хареса. Например не беше ли пропълзял незабеязано по същия този покрив преди четири дни за да наблюдаво еркинската гвардия. Рейчъл му беше забранила да слезе и да се присъедини към тълпата, събрана при главната врата. Беше му мъчно само че не беше отишъл пи близнаците в бебешки колички. Обичаше да ги гледа как се смеят, докато им правеше куклено шоу с детските им играчки.