август 9th, 2011

Когато се престраши да погледне ръката си, светлината от кристалното шишенце за парфюми разкри само зачервена и подета кожа под мръсотията, вместо кървавите рани, които беше сигурен, че ще види. Ръката му пулсираше и той си помисли дали паяците не са отровни - дали най-лошото тепърва предстои. Усети, че риданията отново се надигат в гърдите му, задържа дъха си и с усилие се изправи. Трябваше да продължи. Метна раница на раменете си. Вървеше в слабата светлина на шишенцето за парфюми, която осветяваше задръстените коридори. Това място се нуждаеше от почистване. Де да можеше Рейчъл да е тук. Но тя сигурно се забавляваше горе, на партито за Нова година. Щяха да отброяват минутите до Нова година, докато той се мъчеше тук.
Саймън беше вървял толкова дълго, толкова пъти беше завивал и заобикалял, че вече бе безсмислено да помни червената линия върху старата карта на Моргенес. Двете раници му тежаха, поне бяха здрави и нямаше скоро да се скъсат.  Нямаше почти нищо което да прилича на тясно стълбищев тези задушни проходи. Дори светещото шишенце за парфюми започна да примигва. Коридорът се нуждаеше от почистване. Рейчъл можеше да се справи със всичко, дори с трудното почистване на това място. Внезапно във влажния коридор стана по-топло. Саймън залитна, отчаяно сигурен ,че го хваща треска от отровата на паяците. Щеше да умре в тъмнината, в ужасната тъмнина. Топлината сякаш нахлуваше в дробовете му. Ставаше все по-горещо. Саймън намести двете раници на гърба си.
Горещината беше непоносима и въздухът беше наситен с дим, от който му се насълзяваха очите. Тунелът тук беше равен и не завиваше никъде. Стигна до сводестия вход и проточи глава, за да надникне вътре. Беше голяма пещера, обляна от танцуваща светлина.  Навсякъде из пещерата мъже ковяха оръжия. В навечерието на Нова година?  Саймън за малко да хвърли двете раници и да се спусне към тези хора. Тук поне си личаха следи от почистване, не беше толкова мръсно. Саймън се отпусна на земята за да помисли. Бученето на пеща и раната на главата му пречеха. Той се смъкна от мястото си и се сви до полегатия насип. Как му се искаше да празнува Нова година сега с другите. Придвижваше се от едно тъмно мято към друго. Леярите не го виждаха.  Сайъмън бавно се промъкна покрай стената на горещата пещера, докато стигна до най-близкия насип, който водеше извън помещението. Накрая стигна доэедин отвор, пред който нямаше насип. Тъмнината беше непрогледна и той се движеше надолу слепешката. Подът на тунела беше сух и песъчлив. Чуваше се тракането на шишенцата парфюми в двете му раници. Шаващите многокраки създания под пръстите му вече изобщо не го стряскаха. Тъмнината беше непрогледна, и в него, и около него. Чувстваше се почти безплътен - кълбо изплашени мисли, което се търкаля надолу в тайнствената земна твърд.