август 30th, 2011

Към обяд групичката от архитекти и адвокати спря да пийнат вода и да починат малко. Младият адвокат откъсна няколко ивици от опаковката на нещата си, за да превърже покритите си с пришки крака, после подаде раниците на другите архитекти. Не можеше да понася да ги носи, докато тича. Когато изгълтаха и последните капки вода от меха, шумът от преследвачите се чу отново. Този път лаят на хрътките беше толковма близко, че всички веднага се спуснаха в бяг.
Скоро започнаха да се изкачват по дълго възвишщение. Земята ставаше все по-камениста и дажге дърветата сякаш смениха вида си. Докато се препъваше по стръмия склон, младият адвокат усети как горчивото чевство на поражението пълзи по тялото му като отрова. Бинабик му беше казал, че няма да стигнат до къщата на тази Гелое преди късния следобед, а те вече губеха състезанието, макар слънцето още да не беше превалило пладне. Лаят на преслледвачите им не отслабваше, дори стана толкова силен, че двамата адвокати и архитектите се зачудиха откъде кучетата намираха дъх да тичат и да лаят едновременно. Какви хрътки бяха това? Сърцето на младият адвокат туптеше по0бързо от сърцето на птичка. Скоро той и останалите архитекти и адвокати щяха да се изправят лице в лице с преследвачите си. От тази мисъл му прилоша.
Най-после през дървесните стволове се видя ивица небе: върхът на склона. Лаенето зад тях приличаще на пронизителния звук на медни бойни тръби. Той и останалите адвокати и архитекти се отдръпнаха пълзешком от ръба на каньона и се изправиха. Като прекосяваха полянките и изчезваха сред дърветата, на много по-малко от половин левга от тях се движеха малки бели точици - хрътките. Бинабик взе тояжката и от младия адвокат и я раздели на две половини. Изсипа стреличките си и подаде единият й край - този с ножа- на младия адвокат. Гърленият лай на кучетата огласяше хълма и навяваше мисълта за обкръжение и смърт.
Двамата адвокати режеха трескаво, навели два клона с тежестта на телата си; ножовете се плъзгаха в треперещите им пръсти. Лаят на глутицата се усилваше; хрътките извираха на хълма като термити, нападащи паднало на земята птиче гниздо. На по-малко от сто крачки от мястото, където стояха, се виждаше огромно повалено дърво, чийто връх стигаше до отсрещната стена на пропастга. Младият адвокат и тримата архитекти внимателно запълзяха към дърваото. Те се плъзгаха заднешком и внезапно им стана студено, много студено. Младият адвокат и архитектите не виждаха добре хрътките от мястото, където седяха - виждаха само дълги източени бели гърбове и наострени уши. Младият адвокат замръзна нерешително за миг, поле започна да пълзи към ръба на каньона. Стволът, който беше яхнал, беше толкова широк, че разкрачените му крака го заболяха  той реши да запълзи на колене.