септември 2nd, 2011

Спомням си първият път, когато подкарах истински коли под наем. Беше истинско чудо, че всичко мина безпроблемно, или поне аз така си мислех. Никога до тогава не бях карал автобуси или нещо подобно, още повече, че е много трудно да караш товарни бусове под наем, защото те са много големи и обемисти и е много трудно да ги маневрираш и контролираш. Аз имах само няколко часа тренировки преди да ме качат на истински камион. Много пъти преди това съм карал колело, но хората ми казаха, че няма нищо общо между двете. Има товарни бусове под наем, които са по-големи и тежки и такива, които са по-леки и лесни за маневриране. На мен естествено ми се падна от първият вид. Но с моят късмет това никак не ме учуди. В крайна сметка аз реших да се стегна и да дам всичко от себе си. Показаха ми всичките товарни бусове под наем и ми казаха да се качвам на първият, който ми падне. Аз гледах, гледах, и в крайна сметка се качих на най-скапаният. Толкова много друсаше това нещо, че шапката ми падна от главата. Сега разбирам, защо всички очакваха с нетърпение качването на товарни бусове под наем. Това наистина си е много паметно събитие за всеки новак като мен. Но мисля, обаче, че доста приемливо се справих със задачата. Според мен тези товарни бусове под наем просто не можаха да разберат какво ги е ударило. Горд съм да заявя, че сега аз съм старши треньорът по шофиране на товарни бусове под наем.

септември 2nd, 2011

Преди време отидохме в един хотел, в който имаха най-страхотните матраци на света. Направо спах като бебе. А техните кухни бяха толкова големи и мащабни, че направо ми дойде музата да готвя цял ден. Изкарах си най-готината почивка на света. Нямаше топла вода, а бойлери, но пък и те свършиха страхотна работа. Но да се върнем на страхотните кухни цени. Те бяха поне пет пъти по-големи от стандартните, което беше направо невиждано. А през нощта спах на матраци, които не бяха никак твърди, но пък държаха гръбнака изправен точно както трябва. Единственият проблем на хотела беше, че използват бойлери, но пък това наистина не е чак болка за умиране. Къпахме се малко по-пестеливо и нещата бяха наред. Като се пъхнеш в топлите матраци и просто забравяш за абсолютно всичко. Затова никой не прие толкова тежко факта, че бяхме с бойлери. А и на кой му пука за тях, при положение, че имахме такива огромни кухни. Никога няма да забравя тази почивка, защото просто не излязох от онези матраци. Единственото време, през което станах от леглото, беше да отида в големите кухни, да намеря пътя до фритюрника и да си направя малко картофки. Първоначално имах малко проблеми с включването не онези бойлери, но пък след като ми показаха как става веднага се оправих. След като си заминахме от там аз им взех телефона, защото исках да препоръчам тези матраци на гаджето си, защото просто трябва да ги имаме! Не мисля, че струват толкова много, колкото онези бойлери, но пък ние си имаме топла вода и затова не ми трябват. Но пък за нищо на света не бих се отказала от онези гигантски кухни.

септември 1st, 2011

Най-голямата фирма за кетъринг притежава над 50, а и много повече, микробуси под наем. Това е доста внушителна цифра, при полоожение, че кетърингът все пак не е чак толкова обемита дейност. Но не може да не поразмислим над това защо иименно те ще притежават толкова много микробуси под наем. От началото нищо не ми дойде наум, но пък после реших, че тяхното оборудване сигурно е много голямо. В крайна сметка не става въпрос само за храната и напитките, които са големички, но все пак не толкова много, колокото за всичките тези микробуси под наем. Предполагам, че останалите неща обаче са наистина толкова обемисти. Като например хладилниците. Напитките и вината трябва да се сервират добре охладени и затова от фирмата трябва винаги да са подготвени и да носят направо охладени питиета, вместо да разчитат, че там, където ще сервират, ще разполагат с такова голямо количество хладилници. Ето една причина за всичките тези микробуси под наем. Следващото нещо е мебилировката. Тя не е толкова мнгобройна, но пък масичките за кетъринг си заемат доста място. Затова им трябват всичките тези микробуси под наем. Просто няма как да се справят с дойността си, ако нямат подобно оборудване. Лошото, че наемът се плаща всеки месец, а не всеки месец те използват закупените микробуси под наем, но пък винаги трябва да са готови, ако излезе някакво обаждане. Но пък за сметка на това май доста се печели от кетъринг, тоест те ще успеят да си плащат ежемесечните вноски. Така и в бъдеще ще успеят да си заемат коли под наем за неопределен период от време.

август 31st, 2011

Докато се връаше към стаята си с две легла, го срещна Бинабик, облечен в по-приличния си кат дрехи, състоящ се от елек от еленова кожа и гердан от птичи черепи. Саймън го поздрави хладно. ; тайно се учуди, че на мястото на разтърсващия го гняв сега се е настанила някаква странна душевна празнота. Двамата заедо тръгнахао към стаята с двете легла. Влязоха в стаята и затвориха вратата след себе си. Саймън седна на едното легло, загледа се в пода. По-простичко би намери арфиста и би се напил; май наистина помагаше за всички проблеми. Без съмнение там щяха да са и някоиот новите му познайници от стражата, които можеха да се окажат приятна компания. Можеха да слязат заедно в града, които почти не беше виждал още или да отидат на масаж, или солариум. Много по-лесно щеше да е , отколкото да седи в онази огромна зала, онази потискаща зала с целия товар на надвисналата над всички опасност. Другите да обсъждат и да берат грижата - той беше най-обикновен кухненски прислужник и твърде ълго се беше чувствал като в небрано лозе.
Двамата тръгнаха към кралския солариум. По пътя срещнаха няколко придворни дами, които почнаха да си шушукат нещо щом ги видяха. Продължиха по тъмния студеин коридор и накрая стигнаха до кралския солариум софия. Останаха само няколко минути. Саймън вече имаше много хубав тен, а Бинабик до настигаше. След това отидоха за по един масаж. Принцътимаше едни от най-добрите масажисти в страната. Саймън се чувстваше като прероден.
След успокояващия масаж двамата тръгнаха към стаята си с две легла. По пътя не продумаха нито дума. Саймън мислеше за пътешествието им до тук и какво щяха да правят от сега нататък. Все още беше ърдит на Бинабик, но докато стигнат до стаята това чувство се изпари. След като си легнаха в двете легла двамата дълго си говориха и изгладиха недоразуменията между тях. Саймън заспа спокойно.
Събуди го някаква странна вихрушка от тътнещи гласове и притискащи го ръце и се озова в свят, отразил като в огледало съня му, обкръжен от надвиснали над него призрачнобледи като гъби лица, осветени от отблясъците на факли. Зад неясните им овали по стените блеукаха светли точици и чезнеха в надвисналия отгоре сумрак. Лежеше на пода на някакъв килер. Дали не бе паднал и не бе ударил главата си? Опип внимателно главата си, но не усети никаква подутина.

август 30th, 2011

Към обяд групичката от архитекти и адвокати спря да пийнат вода и да починат малко. Младият адвокат откъсна няколко ивици от опаковката на нещата си, за да превърже покритите си с пришки крака, после подаде раниците на другите архитекти. Не можеше да понася да ги носи, докато тича. Когато изгълтаха и последните капки вода от меха, шумът от преследвачите се чу отново. Този път лаят на хрътките беше толковма близко, че всички веднага се спуснаха в бяг.
Скоро започнаха да се изкачват по дълго възвишщение. Земята ставаше все по-камениста и дажге дърветата сякаш смениха вида си. Докато се препъваше по стръмия склон, младият адвокат усети как горчивото чевство на поражението пълзи по тялото му като отрова. Бинабик му беше казал, че няма да стигнат до къщата на тази Гелое преди късния следобед, а те вече губеха състезанието, макар слънцето още да не беше превалило пладне. Лаят на преслледвачите им не отслабваше, дори стана толкова силен, че двамата адвокати и архитектите се зачудиха откъде кучетата намираха дъх да тичат и да лаят едновременно. Какви хрътки бяха това? Сърцето на младият адвокат туптеше по0бързо от сърцето на птичка. Скоро той и останалите архитекти и адвокати щяха да се изправят лице в лице с преследвачите си. От тази мисъл му прилоша.
Най-после през дървесните стволове се видя ивица небе: върхът на склона. Лаенето зад тях приличаще на пронизителния звук на медни бойни тръби. Той и останалите адвокати и архитекти се отдръпнаха пълзешком от ръба на каньона и се изправиха. Като прекосяваха полянките и изчезваха сред дърветата, на много по-малко от половин левга от тях се движеха малки бели точици - хрътките. Бинабик взе тояжката и от младия адвокат и я раздели на две половини. Изсипа стреличките си и подаде единият й край - този с ножа- на младия адвокат. Гърленият лай на кучетата огласяше хълма и навяваше мисълта за обкръжение и смърт.
Двамата адвокати режеха трескаво, навели два клона с тежестта на телата си; ножовете се плъзгаха в треперещите им пръсти. Лаят на глутицата се усилваше; хрътките извираха на хълма като термити, нападащи паднало на земята птиче гниздо. На по-малко от сто крачки от мястото, където стояха, се виждаше огромно повалено дърво, чийто връх стигаше до отсрещната стена на пропастга. Младият адвокат и тримата архитекти внимателно запълзяха към дърваото. Те се плъзгаха заднешком и внезапно им стана студено, много студено. Младият адвокат и архитектите не виждаха добре хрътките от мястото, където седяха - виждаха само дълги източени бели гърбове и наострени уши. Младият адвокат замръзна нерешително за миг, поле започна да пълзи към ръба на каньона. Стволът, който беше яхнал, беше толкова широк, че разкрачените му крака го заболяха  той реши да запълзи на колене.

август 29th, 2011

Преди врем имах една много лесна работа. Трябваше да пускам обяви в Интернет, като се заплщаше за всяка пусната обява. Моята работа беше свързана с имоти – продажба и покупка. Не се заплащаше много, но аз бях по-малка тогава, та се раздвах и на тези пари. Пускането на обяви е много лесна работа и не изисква никакви умения или опие. Разбира се, колкото повече обяви пусках, толкова по-бърза ставах, което беше страхотно, защото, както вече споменах, се заплащаше за бройка. Мислех си, че щеше да бъде много добре, ако получавах и някакъв процент, ако има реална продажба, защото повечето имоти са много скъпи и понякога доста трудни за продажба. Но се оказва, че тези обяви били всичко, за което ми се плаща. Но все пак аз си изкарвах добри пари, които за момента напълно ме удовлетворяваха. Но направо прегрях по едно време. Толкова много обяви за имоти пуснах, че започнах по едно време да ги сънувам дори. Но това не ме учудва много, защото аз съм много впечатлителна и често пъти сънивам неща, с които съм се сблъскала през деня. Но работата си я биваше за момента, дори мои приятелки и те искаха да пускат обяви в турски сайт - ilan ver. Но тъй като имаше много имоти за продажба, имаше и много хора, които да пускат обяви. Принципно така става с тези работи, които не изискват никакво образование и вясеки може да ги прави. Още по-добре е това, че се заплаща за бройка, защото така хората могат да работят колкото си искат. На ден аз пускам по много обяви за имоти и затова печелих много парички, които за момента ми стигаха перфектно.

август 25th, 2011

Гледах един много готин каталог за сватба , в който има всичко, от което има нужда един младоженец. Там имаше дори и най-различни парфюми, както мъжки, така и женски, които да се съчетават перфектно помежду им. Оказва се, че имало миризми, които не бивало да се съчетават, защото по този начин от много хубави парфюми по отделно, може да се получи пълен боклук. Може би хората нямат нужда от каталози за сватба, които да им кажат тези неща. Аз лично си мисля, че щях сама да се сетя за парфюми, които да трябва да се комбинират по различни начини, за да се получи нещо екстравагантно. Но това ми се струва доста странно. Все пак всички парфюми ухаят страхотно, защо да не могат две добри миризми да се комбинират по един благоприятен начин. Иначе всеки път в повечето каталози за сватба можете да намерите много свежи идеи за най-различни неща. Има много готини маси, завеси, интериори, парфюми, секции и много други неща. Можете така да се вдъхновите като прелиствате страниците, че направо да ви дойде да се ожените, само за да имате сватба. Едва ли тогава ще ви пука много какви парфюми носите, след като това е най-важният ден в живота ви и момента, за който винаги сте мечтали. Все пак всеки си има тръпка и за повечето момичета именно това е нещото, което чакат с най-голямо нетърпение в живота си. Не им дреме ни за парфюми, ни за аксесоари, ни за младоженци дори – ражно е роклята да е красива и оригинална и партито да е страхотно.

август 24th, 2011

С възстановяването на икономиката след 1000 г. и със зараждането на градовете се появили нови прослойки от граждани – занаятчии, търговци и индустриалци, които, макар и бидейки лаици, усещали нуждата да се изразяват литературно и да притежават известна култура. Тези хора започнали да използват различните диалекти на италиански език за да се обръщат на него не само към духовниците, но и към всички хора, които били в състояние да разбират народния език.
Първите писмени творби на простонароден език били с религиозен характер. През 813 г. Карл Велики въвежда правилото, според което духовенството било задължено, по време на проповеди, да се обръща към населението на простонароден език.
Що се отнася конкретно до Италия, не е лесно да се посочи с точност началото на този нов процес, макар че от VIII в. вече могат да се намерят текстове, които използва писмено простонароден език. Следователно може да се мисли, че т. нар. „волгарен” език е все по-често изпозван между VIII и XII в. не само за практически цели, но и за целите на едно по-литературно изразяване.
Един от най-старите документи, които демонстрират нуждата от по-литературен изказ, е една обикновена гатанка, гатанката от Верона, съставена от четири кратки стихчета. С течение на времето документите, писани на народен език стават все по-чести.
Трябва да се отбележи, че простонародният език, който преминава в писмените произведения и постепенно се превръща в литературен, не е езикът на народа във вида, в който той непосредствено го говори. Това е езикът на образования човек, който знае донякъде и латински, който се грижи за този език и го систематизира, за да може той да бъде както разбираем за народа, така и да има граматическа и стилистична стойност и да стои близо до латинския.
Както всички неолатински или романски езици, така и италианският език произлиза от латинския, с който той има много по-тесни връзки в сравнение с останалите романски езици. Италианската писмена литература се оформя по-късно, сравнено с другите европейски литератури, защото езикът на културата в Италия в продължение на дълъг период от време е бил само латинският. Той е бил езикът на църквата, на съдилщата и на дворовете, а също така и на училищата и на унверситетите. В Италия текстовете с изцяло литературен характер, писани на простонароден език, се отнасят едва към XII в.
Преминаването на новите простонародни езици от стилизираните документи, писани с практическа цел, към литературните текстове в истинския смисъл на този термин се осъществава в Италия по-бавно отколкото където и да било другаде. Поради тази причина към основите на италианската литература се отнасят и текстове, писани на т.нар. „лингуа д`ок” и „лингуа д`оил”, езици, използвани във Франция и разпространили се в по-близките италиански територии – Лигурия, Пиемонт и др, където се създава една поезия с провансалка тематика и на провансалски език. Тя е писана от италиански автори като например Ланфранко Чигала и Сордело да Джото. В Италия провансалската лирика е имало значително влияние. Тя е била главно с любовен характер и монотонно съдържание и се е отличавала с изкуственост на стила.
Италианските писатели от този период са възприели също така и мотиви от литературата, писана на т.нар. „лингуа д`оил”. Два са най-известните цикли на тази литература: каролингският и бретонският. Каролингският цикъл разказва главно за битките и победите на Карл Велики. В Бретонския цикъл се прославят основно рицарите на Кръглата маса. Тези легендарни истории имали голям успех в Италия, където се разпространили изключително бързо и в продължение на векове оказвали влияние на италианската литература и по-специално на италианските новели и романи. Освен тези два цикъла се оформил и трети такъв, наречен „Цикълът на древните рицари”, който възхвалявал героите на античността като Еней, Юлий Цезар, Александър Велики.
Авторите, които създавали легендарните истории и поеми, се наричали трубадури. Те ги пеели в съпровод на виола. Авантюристи, смешници, клоуни, певци и професионалисти на перото създавали и разпространявали тези просизведения. Те обикаляли от дворец на дворец, от град на град, от пазар на пазар и тази литература много бързо се разпространила в цяла Италия.
В Италия каролингските поеми били превеждани и преработвани както в стихове, така и в проза. В библиотеката във Венеция могат да се намерят някои поеми, писани на смесица между френски и венециански диалект. Това е опит за пренаписване на поемите на Франция на един франко-италиански език.