юни 30th, 2011

Живял някога човек, който вършел с лекота всичко, с което се захванел.  Бил алпинист, но нямал пукната пара за нова екипировка. Както си вървял ядосан през гората, видял насреща си един мъж. Той бил отскубнал шест дървета с корените и ги държал в ръце все едно са цветя. Попитал го дали иска да тръгне с него  и той се съгласил. Така станали двама алпинисти.
Вървели,вървели и ето че видяли един град, в който имало не къщи, а шатри. Видили един ловец, който можел от две мили да уцели муха в лявото око. Той също решил да тръгне с тях. Зарязал всичките си вещи и блузи,взел само вярната си пушка. Станали трима алпинисти. Тримата другари продължили заедно пътя си.
По едно време в далечината забелязали седем вятърни шатри. Въпреки че не духал вятър и листата на дърветата не помръдвали, изглеждало сякаш ще се отскубнат от земята. След две мили видяли една къща с простор. На простора имало панталони, блузи,чорапи. На дървото до къщата седъл мъж, който запушвал с пръст едната си ноздра и шумно издишвал през другата. Оказало се че той духал срещу онези шатри, които били видели. Този също решил да тръгне с тях.
Вече били голяма дружина и решили да носят специални мъжки костюми, които да ги отличава от другите. Както вървели, по едно време видели човек, който стоял на един крак, а другият бил свит и завързан. Пътешествениците алпинисти го питали какво прави. Той им отвърнал, че е бегач и че ако тича и с двата крака дори вътърът няма да го стигне. И така петимата тръгнали на път. Новодошлият съблякал старите си блузи и също се сдобил с мъжки костюми. Стигнали до поредния град с много шатри. Отишли в една кръчма да похапнат и да си починат.
Отново тръгнали на път. Видели един мъж, който си бил накривил шапката така, че да покрива дясното му ухо. Попитали го защо си е нахлупил шапката така. А той отвърнал, че ако я оправи ще настъпи студ, от който птиците и животните ще замръзнат и ще умрат. Младите алпинисти станали шестима и тръгнали към следващия град, всичките облечени в мъжки костюми. Стигнали до огромен град с много шатри. Царят бил разгласил, че който ушие повече блузи от принцесата, ще се ожени за нея и ще получи кралството. Младите алпинисти веднага предложили на своя лидер, който всичко правел с лекота, да се състезава с принцесата. Така и направил. Победил я и след като се оженил за нея и станал крал се погрижил за своите приятели. Нищо не им липсвало и заживяли дълго и щастливо.

юни 30th, 2011

В един много стар магазин видях преди няколко дена много свежи идеи за пердета. Въпреки че магазинът беше много старинен, той имаше някои доста модерни дивани, които бяха много истънчени и луксозни. Личи си, че са стари, но пък изглеждаха много аристократично. Такива бяха и предлаганите врати, които бяха масивни и с големи позлатени дръжки. Подът беше от гранитогрес, което не си пасваше много с обстановката в магазина.
Но пък това му придаваше един неповторим вид. Много от хората там разбираха много от пердета, защото за всеки един модел те казваха от кой край на света е. Имаше и много добри познавачи на дивани, които казваха точно кой диван от какъв материал е направен. Хората, които разбираха от врати, споделяха възхищението си от фината и изискана резба по дървесината. Имаше и такива, които се възхищаваха на тъмния гранитогрес, макар че за други това беше в повече.
В денят, в който ние отидохме да посетим магазина, имаше много големи промоции както на повечето видове пердета, така и на някои от най-аристократичните дивани, с които магазинът разполагаше. Това беше много добра стратегия, защото много хора, които първоначално бяха отишли да си купят блиндирани врати, в крайна сметка излизаха с нещо друго. Някой от тях дори се въудошевиха и рашиха да си сложат подобен гранитогрес и вкъщи.
Ние попаднахме в този магазин напълно случайно, но там очевидно имаше хора, които бяха отишли специално за да си купят пердета. Те знаеха точно какви размери им трябват и постоянно обсъздаха цветовете на техните столове и дивани, за да могат те да си паснат. Аз лично повече се впечатлих от масивните и лъснати врати, които се извисяваха огромни над всичко останало. Баща ми пък естествено беше забил нос в покритият с гранитогрес под.
Мама е човек на изкуството и затова много се впечатли от някои от изложените пердета. Ние наскоро си обзаведохме апартамента (като искам да отбележа,че наистина сложихме гранитогрес), така че в момента наистина не се нуждаехме от подобни неща. Също така стените са ни прекалено малки, за да си сложим подобни врати. Така че преди да си тръгнем от магазина хвърлихме последен поглед на красивите дивани, но решихме, че и от тях няма да имаме такава голяма нужда.