октомври 6th, 2011

          Като двойка, те изглеждаха щастливи, влюбени, грижовни, изобщо всички онези глупости от 90-те. Но това не означава, че бяха съвършени хора или съвършена двойка. Наркотици? Малко вероятно. Изневяра? Възможно, но невероятно. Пари? Нямаха много за крадене. Така че отново се стигаше до работата им. Пред лицето на фактите изглеждаше, че семейство Гордън са продавали супермикроби, че нещо се е объркало и е трябвало да ги очистят. В тази логика на мисли Джон Кори, от детективска агенция, си спомни как веднъж Том сподели, че освен да не се зарази, най-много се страхувал двамата с Джуди да не ги отвлекат някой ден направо от яхтата им. Представяше си как от водата изплува иранска подводница или нещо подобно, отмъква ги и никой повече не ги вижда. Това му се струваше малко пресилено за частен детектив с проблеми около товарни бусове под наем, но си спомни как си помисли, че двамата трябва да пазят в главите си много неща, което някои хора искат да притежават. Така че имаше вероятност случилото се да е започнало като неуспешен опит за отвличане. Ако убийството беше свързано с работата им, наистина ли двамата бяха невинни жертви, или бяха предатели, продавали смърт срещу злато? Дали бяха убити от чуждестранна сила, или от някой не толкова далечен враг? Какво общо имаха паркираните до кея товарни бусове под наем? Опита се да мисли за немислимото, за красивия, щастлив Том и прелестната, жизнерадостна Джуди, продаващи чума, за водоизточници, пълни със зараза, или навярно за въздушно обгазяване на Ню Йорк или Вашингтон, за милиони болни, умиращи и мъртви… Не можеше да си представи, че са способни на това. От друга страна, всеки си има цена. Често този частен детектив се чудеше как могат да си позволят да плащат наема на голямата си къща и да си купят такава скъпа яхта. Всичко се връзваше и все пак инстинктът му подсказваше да не вярва в очевидното.