февруари 3rd, 2012

Тити за първи път отиваше в Дубай и беше много въодушевена. Това беше една от най-големите й мечти. Пристигайки в града на грандоманията, тя се главозамая още от самото начало. Навсякъде всичко беше свързано към компютри. Високите технологии бяха оставили следа върху всичко. Постоянно срещаше хора, държащи в ръцете си най-модерните таблети, смартфони, лаптопи. В един момент това спря да й прави впечатление. Тя осъзна, че е на място, където за повечето хора не е проблем да си купят някакви си скъпи смартфони и таблети. Тя идваше от България, където също се използват тези джаджи, но не най-скъпите в света. Но всичко в Дубай беше най-скъпо в света, така че след един момент тя го прие. В нейния хотел всички стаи бяха оборудвани с компютри. Тя го знаеше предварително и затова не си беше взела лаптопа. Беше взела само най-необходимото, т.е. своя смартфон. Следващите дни Тити имаше уговорка за сафари в пустинята. Нямаше търпение! Дойде дългоочаквания момент- да се разходят из пустинята. За съжаление обаче се изгубиха… Нито един от всичките смартфони не успяха да им помогнат. След пет-часово лутане из пустинята , успяха да намерят правилната посока. Тити реши другите дни да бъдат по-малко бурни. Вечерта реши да използва хотелските компютри- първо, долу до рецепцията, за да си поръча някои неща за другия ден, а после в стаята си, за да поговори с майка си на скайп. На другата сутрин Тити отиде на басейна. Там видя, че предлагат таблети под наем и реши да вземе, за да прочете малко новини. След като се попече малко на басейна на хотела, тя реши да се възползва и от масажистките услуги там. Жалко само че не можеше да изключи компютри, смартфони и всичко, за да си почине качествено. Нямаше как, все пак имаше и служебни задължения. За радост, нейният смартфон не звънна през едночасовия масаж.