август 31st, 2011

Докато се връаше към стаята си с две легла, го срещна Бинабик, облечен в по-приличния си кат дрехи, състоящ се от елек от еленова кожа и гердан от птичи черепи. Саймън го поздрави хладно. ; тайно се учуди, че на мястото на разтърсващия го гняв сега се е настанила някаква странна душевна празнота. Двамата заедо тръгнахао към стаята с двете легла. Влязоха в стаята и затвориха вратата след себе си. Саймън седна на едното легло, загледа се в пода. По-простичко би намери арфиста и би се напил; май наистина помагаше за всички проблеми. Без съмнение там щяха да са и някоиот новите му познайници от стражата, които можеха да се окажат приятна компания. Можеха да слязат заедно в града, които почти не беше виждал още или да отидат на масаж, или солариум. Много по-лесно щеше да е , отколкото да седи в онази огромна зала, онази потискаща зала с целия товар на надвисналата над всички опасност. Другите да обсъждат и да берат грижата - той беше най-обикновен кухненски прислужник и твърде ълго се беше чувствал като в небрано лозе.
Двамата тръгнаха към кралския солариум. По пътя срещнаха няколко придворни дами, които почнаха да си шушукат нещо щом ги видяха. Продължиха по тъмния студеин коридор и накрая стигнаха до кралския солариум софия. Останаха само няколко минути. Саймън вече имаше много хубав тен, а Бинабик до настигаше. След това отидоха за по един масаж. Принцътимаше едни от най-добрите масажисти в страната. Саймън се чувстваше като прероден.
След успокояващия масаж двамата тръгнаха към стаята си с две легла. По пътя не продумаха нито дума. Саймън мислеше за пътешествието им до тук и какво щяха да правят от сега нататък. Все още беше ърдит на Бинабик, но докато стигнат до стаята това чувство се изпари. След като си легнаха в двете легла двамата дълго си говориха и изгладиха недоразуменията между тях. Саймън заспа спокойно.
Събуди го някаква странна вихрушка от тътнещи гласове и притискащи го ръце и се озова в свят, отразил като в огледало съня му, обкръжен от надвиснали над него призрачнобледи като гъби лица, осветени от отблясъците на факли. Зад неясните им овали по стените блеукаха светли точици и чезнеха в надвисналия отгоре сумрак. Лежеше на пода на някакъв килер. Дали не бе паднал и не бе ударил главата си? Опип внимателно главата си, но не усети никаква подутина.