юли 8th, 2011

Имало едно време един наперен лешояд, който много обичал да му правят масажи. Това му била истинска слабост. Той ги обичал повече и от самите торти, а в гората сладките на баба Меца се славели с това, че са най-хубавите на света. Дълго време лешоядът спестявал пари, за да може да купи нови детски люлки на децата си, които щяха да се излюпят скоро. Той винаги си е мечтал да излезе от тази года и да заживее на мачтата на някакви яхти.
Но след като се задомил това вече не е било възможно. Сега вече мислил за детски люлки, а не за развлечения. Много отслабнал, защото вече не можел да си купуват от сладките торти на баба Меца, защото предпочитал да отиде на масаж, за да разпусне малко от родителските грижи. Понякога лешоядът заставал на брега на морето и гледал отминаващите цени на яхти с носталгия.
Но все пак той не можел да отрече, че сега бил щастлив. Сега може и да не яде много торти, но когато децата му пораснат той ще яде на всеки един рожден ден. Още повече, че имало нещо много приятно в правенето на детски люлки – явно бащинският му инстинкт се пробуждал. Но от своят масаж не можел да се откаже. Може и да каза чао на бленуваните яхти, но това е било нещо друго.
Колкото повече мислил за тези детски люлки, толкова по-доволен е ставал лешоядът, че е избрал да се ожени и задоми, вместо да тръгне да обикаля по различните яхти и да бъде сам постоянно. Щеше да е интересно, но това да имаш деца не е никак скучно. Щяха да си хапват торти от баба Меца всеки месец. Мислил си, че могат да намалят разходите още, ако жена му се научила да прави масаж.
Всъщност, това бил единственият начин, по който лешоядът се глезел от време на време. Дори и да си правел масаж вкъщи, пак щял да бъде доволен. Той обичал да си похапва торти, но не чак толкова често. Мечтата му за яхти била по-скоро нещо импулсивно и временно. Това, която било от най-голямо значение, разбрал лешоядът, е семейството, защото то е за цял живот. Сега вече единственото, за което можел да мисли старият лешояд, са детски люлки.