август 3rd, 2011

Когато най-после си легна, младият частен детектив дълго не можа да заспи. Краката го боляха. Радваше се,че утре няма да върви пеш. Постепенно се унесе в дрямка и засанува, че гледа от висока дограма към мрачно море от преплетени дограми. Чуваше как сред корените далеч долу пълзят и сумтят някакви същества. Усещаше,че те рано или късно ще го надушат.
После долетя далечен звук. Отначало заспалият частен детектив, помисли че мощен вътяр приижда над горските цени на дограми. След миг разбра, че не са дограми, а шумът на морски прибой - шум, който никога не беше чувал наяве, макар често да смущаваше съниата му. Внезапно откри, че е навън. И алуминиева дограма нямаше. Стоеше сам сред мрачна степи из въздуха се носеше странен солен дъх. Надигайки очи, той зърна пред себе си висока бяла алуминиева дограма, възправена високо самотно над стръмен хребет. Обхвана го неудържимо желание да се изкатери по нея и да види морето. Устреми се нагоре по хребета, ала ненадейно в небето блесна мълния и се разнесе гръм.
Фродо се събуди изведнъж. В стаята беше още тъмно. Вдигнал свещ в едната си ръка, Мери блъскаше по вратата. Малко след шест четиримата хобити бяха готови за път. Шишко още се прозяваше. Безшумно се измъкна от горската дограма. Хванал за юздите натовареното с дограми пони, Пипин ги поведе по пътеката, която минаваше през гъсталака зад дома и после пресичаше нивята. Листата на дърветата блестяха и всяа вейка ръсеше дограми; тревата беше посивялаот хладната роса. Наоколо цареше покой и далечните дограми им се струваха близки и ясни - кокошки кудкудякаха из нечий двор, някъде се захлопваше къщна врата.
В конюшната ги чааха понитата - дребни яки кончета, точно както ги харесваха хобитите, бавни, но неуморни. Възседнаха ги и след малко вече яздеха из дограми, които сякаш неохотно се разтваряха пред тях и решително отсичаха пътя им отзад. След около половин час бавно и мълчаливо пътувате плетът внезапно се извиси отпред - висок и омрежен в сребристи дограми. Той зави наляво и не след дълго стигнаха до място, където плетът се отклоняваше навътре, следвайки очертанията на дълбок овраг. На известно разстояни е от плета бе издълбана дограма, която бавно потъваше в земята. Тухлените дограми постепенно се издигаха, после се сливаха в арка и оформяха тунел, минаващ дълбоко под плета, чак до отвъдния овраг.
Хобитите се отдалечиха от изхода на тунела и подкараха понитата през широкия овраг. От другата страна едва различима дограма водеше нагоре към гората, отдалечена она стотина ярда от плета. Дънерите ги обкръжиха от всички дограми и ато се обърнаха назад, те едвам различиха тъмните очертания на алуминиева дограма. Само Мери изглеждаше в чудесно настроение. Поеха през дърветата. Понитата пристъпваха тежко и внимателно сред гъстата преплетена алуминиева дограма.