август 4th, 2011

Саймън вдигна едно камъчеи го хвърли. То описа елегантна дъга в утринния въздух и с приглушено тупване падна в един оголен декоративен храст с формата на животно в градината долу. Саймън се претърколи от улука към сянката на един комин и усети с гърба си студенината на масивните камъни. Високо горе слънцето наближаваше пладне. Беше ден за бягане от задължения - от домашната работа, от разхождането на деца в бебешки колички, от подреждане на детски играчки, или пък от лекциите на Моргенес. Докторът още не беше разбрал или пък не споменаваше за неуспешния опит на Саймън да влезе във военното поприще и момчето беше доволно от това състояние на нещата. Щеше цял живот да се занимава с гледането на кралските деца, да ги развежда в бебешки колички и да събира пръснатите след тях детски играчки. Както лежеше проснат, с разперени крака и ръцеи с присвити очи към утринното слънце, той дочу слаб цъкащ звук близо до главата си. Отвори едното си око и видя как покрай него се стрелва малка сива сянка. Обърна се бавно по корем и се огледа.
Покривът на големия параклис представляваше поле от изгърбени плочки, в чиито пукнатини живееха различни животинки. От горе можеше да види минаващите жени с бебешки колички и дечурлигата с детски играчки. Магазинът за детски играчки беше затворен и група тъжни деца се бяха струпали на прозореца. Явно Моргенес пак изобретяваше нови детски играчки и бебешки колички, и за това се беше заключил в магазинчето. Докато разглеждаше панорамата, с крайчеца на окото си той отново съзря сивата сянка. Обърна се рязко и видя задницата на малка сива котка на черни петна даизчезва в една дупка до ръба на покрива. Запълзя по плочите, за да разгледа по-отблизо. Когато се приближи достатъчно, за да вижда дупката, се отпусна по корем и подпря брадичка върху ръцете си. Нямаше и следа от движение. Но видя ,че Моргенес вече беше отворил магазин за детски играчки и беше извадил няколко бебешки колички за продан. Моргенес беше много добър и често подаряваше детски играчки, на децата, чиито родители не можеха да им купят.
Въпреки че бе видял само опашката и задните й крака, Саймън внезапно се почувства близък с тази покривна котка. И тя като него знаеше тайните проходи, ъглите и пролуките, и ходеше където си иска без разрешение. Също като него този сив ловец вървеше по пътя си, лишен от грижите и състраданието на другите. Саймън съзнаваше, че това е силно преувеличена представа за собственото му състояние, ала сравнението му хареса. Например не беше ли пропълзял незабеязано по същия този покрив преди четири дни за да наблюдаво еркинската гвардия. Рейчъл му беше забранила да слезе и да се присъедини към тълпата, събрана при главната врата. Беше му мъчно само че не беше отишъл пи близнаците в бебешки колички. Обичаше да ги гледа как се смеят, докато им правеше куклено шоу с детските им играчки.