септември 12th, 2011

Някои мъжки сака в днешно време са доста безполезни, но понякога скъпи и „обгрижвани“ от страна на бижутери и дизайнери ръкавели, са имали голямо приложение в миналото – войниците са ги използвали, за да навиват ръкавите си на тези сака и да ги закопчават, за да не дразнят раните си по ръцете. Свалянето на сака е било нещо немислимо – работата по риза е била позволена само на търговците. Според шивачите на Севил Роу, известната улица за мъжко облекло в централен Лондон, еволюцията на мъжкия костюм и сака, стигнали до нас в днешния си вариант, е отнела близо 150 години.

Особено за по-възрастните мъже, които държат на вида си и очарованието на познанията и опита си, задължително ходят със сака и костюми. По време на епохата на Елизабет Първа, професията за плетиво била не само за жени, но и за мъже. Търсенето на pletivo все повече нараствало, а чорапите, произвеждани в Англия, били изпращани в Холандия, Испания и Германия. Постепенно в Европа народите започвали да използват плетиво, като го „вплитали” в народните си носии.

В Шотландия също било от изключителна важност да имаш pletivo. През 17 и 18 век цели семейства се включвали в създаването на пуловери, аксесоари, чорапи и друго плетиво, а за създаване на сложни цветни модели били използвани специални техники. На 5 юли 1946 година новите бански костюми бикини видели бял свят. По-късно Реар много пъти казвал, че този бански бил наречен на острова, а не в чест на атомния взрив.

Макар да е очевиден фактът, че за името на своя модел Реар се е възползвал от най-актуалната и обсъждана в този момент тема. Едновременно с Луис Реар бански от две части бил създаден от моден дизайнер от Кан - Жак Хейм. Тези бански костюми били представени като най-малкият бански в света. На това Реар реагирал веднага, заявявайки, че неговите бикини са “по-малки от най-малкия в света бански“.